„ВЕРИШЬ, ЧТО ЛУЧШЕЕ БУДЕТ...”
Максим Арикович Анкудинов (1970-2003 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЯРВАШ, ЧЕ СВЕТЛО ЩЕ БЪДЕ
Вярваш, че светло ще бъде,
или не вярваш – все таз:
есен с гръдта си откърмя
бездна, разкриваща паст.
Бездната зейна, от нея
с кал на арктични сълзи,
силно и честно обвеян,
студ безпощаден грози.
Мраз всепроникващ облита
речния леден завой.
Там, гдето свършват сълзите,
няма да има покой...
Ударения
ВЯРВАШ, ЧЕ СВЕТЛО ЩЕ БЪДЕ
Вя́рваш, че све́тло ште бъ́де,
или не вя́рваш – все та́з:
е́сен с гръдта́ си откъ́рмя
бе́здна, разкри́вашта па́ст.
Бе́здната зе́йна, от не́я
с ка́л на аркти́чни сълзи́,
си́лно и че́стно обве́ян,
сту́д безпошта́ден грози́.
Мра́з всепрони́квашт обли́та
ре́чния ле́ден заво́й.
Та́м, где́то свъ́ршват сълзи́те,
ня́ма да и́ма поко́й...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Максим Анкудинов
ВЕРИШЬ, ЧТО ЛУЧШЕЕ БУДЕТ...
…Веришь, что лучшее будет,
Или не веришь – равно:
Осень, кормящая грудью, –
Бездна, раскрывшая дно.
Бездна раскрылась, из бездны,
С грязью арктических слез
Вылезет сильный и честный,
И беспощадный мороз.
Пахнет летящим морозом.
Ближней холодной рекой.
Там, где кончаются слезы,
Не наступает покой…
---------------
Руският поет и преводач Максим Анкудинов (Максим Арикович Анкудинов) е роден на 25 юни 1970 г. в гр. Свердловск. Завършва Уралския политехнически институт (1992 г.). Работи като програмист. Превежда поезия от френски, английски и италиански език. Публикува стихове в списания и алманаси като „Урал”, „Солнечное сплетение”, „Октябрь”, „Вавилон”, „Золотой век”, „Гуманитарный фонд”, „Несовременные записки”, „Essays in poetics”, „Литературный арьергард”, в антологиите „Русские стихи 1950-2000 годов”, „Самиздат века”, „Нестоличная литература”, „Антология поэзии Екатеринбурга”, „Девять измерений” и др. Автор е на стихосбирките „Парусное небо” (1997 г.), „Урал и вся Россия” (2001 г.), „Пепел клоуна” (2002 г.) и „Весна в большом городе” (2003 г.). Умира на 4 декември 2003 г., блъснат от автомобил в Екатеринбург.